Българка и англичанин подредиха 37 свои работи в галерия "Леседра"
Изложбата за февруари в столичната галерия "Леседра" е много по-различна от всичко, което сме виждали досега там. И което по принцип се показва не само в българските частни галерии, а и изобщо в България, добавя Георги Колев.

Татяна Недялкова и Шон Кавана показват друг вид живопис, която не е създадена с масло, акрил или традиционните техники, а благодарение на новите технологии. В по-голямата си част това са компютърни изображения върху платно. Част от тях са рисувани, друга са готови сюжети, а няколко са допълнително дорисувани върху платното с готовия компютърен отпечатък. Форматите са разнообразни - от малки на Шон, до големи и една много голяма работа на Татяна, която бе сред първите купени. Не казвам, че това е бъдещето и това трябва да се прави, но защо да не показваме и по-различни неща, а отговорите да се търсят от самите художници, от хората на изкуството, както и от колекицонерите и зрителите, каза за ДУМА галеристът.
Сред най-интересното в уютното пространство на "Леседра" са три серии работи с печати на Татяна - риба, полицейска кола, самолет. Печатът е нанесен стотици пъти върху платното и по този начин се е получило ново, съвсем различно изображение, което не се свързва с първоначалния образ. Така печатът, изобразяващ риба, се е мултиплицирал в платно с цветя.
Двамата млади автори са направили досега няколко експозиции, но това е първата
им картинна изложба. От 22 работи на Шон и 15 на Татяна осем бяха купени още
при откриването, между тях и най-големоформатното платно. Цените са съвсем умерени
- от 200 лв. до най-голямата от 1500 лв., като най-многобройните са около 500
лева.
Политиката на галерията е изложбите да стоят по един месец - тази може да се
види до 28 февруари. Много е тъжно, когато "разваляш" изложба, човек
се влюбва във всяка, която прави, затова решихме те да остават по-дълго време
в салона, обяснява Георги Колев.
Авторите
За работата

Работата не се отнася за нищо. Тя не се интересува. Тя няма мнение.
Тя не адресира никакви социални или политически въпроси.
Тя не търси да провокира или предизвиква.
Тя не търси да задава въпроси, въпреки че въпроси могат да се появят.
Тя няма нужди.
Работата не е нищо друго освен себе си и собственото си съществуване.
Нейна единствена цел (ако такава изобщо съществува) е да преживее своето докосване
и връзка със всичко, което не е тя.
За себе си
Татяна Недялкова работи предимно с инсталция и предмети. Нейни работи са били излагани в различни места и галерии в България, Великобритания, Полша и Сърбия. Това e нейна първа изцяло картинна изложба. Родена е през 1980 г. в София, където и живее.
Изложбата "Живопис без рамка" в галерия "Леседра" има много посвещения. На първо място тя е заявка за това, че проектът за един почти (не) случил се пленер има перспективи за развитие, че нещата около него се оживяват. Става дума за живописния проект с условното заглавие "Изкуството на българската живопис", чието начало галерия "Леседра" поставя през 2003 г. Този проект има за цел да бъдат представени около двадесет съвременни български художници от различни поколения, изложбата да бъде показана извън България и да се издаде каталог. Отлагането във времето на този проект обезвери част от участниците и наблюдаващите неговото развитие творци, някои от които са далеч от мисълта, че някога той може да се осъществи. Затова настоящата изложба идва да оповести публично, че този проект в развитие с работа в ателието и с организиране на пленерни срещи има живот и бъдеще. Тази изложба е благодарност към художниците, които подкрепят проекта и участват в него и покана към други съвременни български автори да се включат. Обърнем ли се назад във времето ще си спомним, че подобна изложба "Живопис без рамка" галеристът Георги Колев организира след четвъртия пленер на "Леседра" в "Слънчев бряг" през есента на 2000-ата година. Тогава в изложбата участват девет художници, а сега броят им е по-голям, затова пък част от тях са същите автори, които са включени в изложбата преди близо шест години - Димитър Угринов, Ганчо Карабаджаков, Сули Сеферов, Христо Стефанов, Ангел Василев, Димитър Лалев, Тома Трифоновски. Оттогава тръгва и идеята за живопис без рамка, идея, свързана с желанието на Георги Колев да създаде друга обстановка и атмосфера за художниците, когато творят - срещите на пленера, които инспирират различни от тези в ателието усещания и търсения в творческа посока.
Сега на изложбата голяма част от художниците участват с автопортрети - жанр, който дава възможност на твореца да обърне поглед навътре в себе си. Така Вълчан Петров, Любен Зидаров, Христо Йотов, Веско Велев и всички споменати по-горе автори, участвали в предишната изложба "Живопис без рамка", избират автопортрета, за да представят идеите си. И Румен Скорчев показва футуристичен автопортрет на 105 години, а Христо Стефанов участва с най-новата си творба, създадена в първите дни на 2006 г. Йордан Кисьов, Енчо и Петър Пиронкови, Мария Духтева и Богдан Пенев представят композиции в друга жанрова посока, а миниатюрните живописни творби на Петър Дочев, сътворени през 1998-1999 г., откриват пред зрителя един голям живописец. Настоящата изложба отбелязва годишнина от пленера през 1998 г. в Лесидрен, проведен за първи път тогава в китното и красиво българско село. Споменатият проект от 2003-та е продължение на този пленер. Двама от участниците в първата и много успешна пленерна изява на "Леседра", след която бе издаден и пълен каталог на участващите автори, вече не са между живите - Петър Дочев (1934-2005) и Димитър Угринов (1954-2004). Изложбата е и с посвещение на тези двама изключително талантливи художници.
В настоящата експозиция е включена и любопитна закачка - моменти от развитието на концептуалната живопис. Сред творбите на участващите в изложбата художници има и "бяло платно", показано за първи път от Каземир Малевич. След него десетки художници на ХХ век експлоатират тази тема. Втората концептуална шега, включена в експозицията, е пирамида от неизползвани бели платна, която Марсел Брутас показва през 1973 г. Третият занимателен момент е "загърбеното платно". Подобна творба може да се види във фондацията (музей) на Антони Тапиес. То, както и другите споменати експонати, е не само определен етап от развитието на авангардната живопис, а и в подкрепа на "посланието на "Леседра", която призовава: "Нека не се заиграваме прекалено много с концептуалното... Живописта не е преставала да бъде модерна и актуална, а особено днес и особено сега в началото на ХХI век и в Европа, и по света живописта триумфира!!!" Това послание на "Леседра" съвсем не е случайно. Силната изложба, в която участват ярки имена на съвременната българска живопис, макар и с по-малки като формат платна, доказва това.