Workshop Lessidren Winter 1998
Чавдар Попов
Пленерът като историческа памет
Новите "формули" на ЛЕСЕДРА
Постепенно се зароди мрежата на частните художествени галерии. Днес само в София те са около 30. На фона на трудностите които изпитва страната в условията на валутен борд, при липсата на средна класа /чието формиране засега се отлага за неопределено бъдеще/ подобна цифра може да прозвучи доста неочаквано. Начините и формите на възникване и развитие на художествения пазар са тема на друг разговор. В случая е нужно да се подчертае, че нито по обхвата си, нито от гледна точка на икономическите си възможности, нито пък - което е най-важното - като инструмент и носител на определена художествена политика, частните художествени галерии са в състояние, а и биха могли да се явят определена алтернатива на държавното меценатство. Било поради липса всякаква културна стратегия, било поради инерция от миналото - в противоположен, негативен аспект - на "държавното" все още продължава да се гледа като на синоним едва ли не на "тоталитарно".
В тези условия някои по-прозорливи и инициативни - между тях личи името на Георги Колев, собственик на галерия "Леседра" в столицата - съзряха все още неизползуваните възможности за търсенето на нови механизми и решения, които да позволят извеждането на работещи "формули" за подпомагане и социализиране на пластичните изкуства. "Леседра", запазвайки отчасти функциите на традиционна галерия с наличие на изложбена площ, се превърна постепенно в своеобразна институция, в средище, което и около което се организират определени прояви. Сред подобни прояви се нарежда и първият пленер в Лесидрен, организиран от Георги Колев в началото на 1998 година, чиито резултати се представят в изложба в НДК. Елементи на "формулата", за която стана дума, се оказват частни и обществени спомоществователи, наличието на ясно и добре обоснована програма, която удовлетворява участниците /между тях личат имената на някои от най-изявените съвременни български художници/, а определено условие за успешното реализиране на начинанието е взаимната заинтересованост на всички.
Трудно бихме могли да търсим цялостен облик в индивидуалните представяния на участниците. Верен на своите разбирания за баланс между "утвърдени имена" и по-младите, все още непознати автори, Георги Колев залага на многообразието, разнопосочните търсения, на пълната свобода на индивидуалната изява. Нека припомним, че той бе един от първите в София, които дадоха подслон за различни "неконвенционални" прояви, включително пърформанси, видео и т.н. Наред с това инициативата по провеждането и осъществяването на пленера е насочена и към стимулирането на високо професионалното кавалетно творчество на художници, които в предишното десетилетие, благодарение на многобройните изложби, организирани тогава почти навсякъде в страната, успяха да изградят и оформят своя облик и индивидуален стил. В тази връзка би било твърде интересно да видим тяхната еволюция в новите променени обществени условия. Мнозина между впрочем споменават факта, че сега, поради липсата на форуми те нямат възможност да следят развитието на своите колеги. Пленерът, както е известно, освен "чистата" художествена продукция, ражда и поле за разговори, дискусии, обсъждания, с една дума такива професионални контакти, които са твърде голям дефицит днес.
Благодарение на усилията на "Леседра" пленерът има всички шансове да стане периодичен. Отличната документация, с която разполага Георги Колев по отношение на съвременното българско изкуство, както и ясното съзнание, че истинска стойност събитието придобива чрез каталог, превръщат пленера във факт, който със сигурност няма да бъде отминат без внимание от бъдещите изследователи на този сложен, противоречив и в много отношения "безпаметен период" в нашата художествена култура.
Чавдар Попов
Виржиния Стоянова
Мария Василева
Реплики от края на света в края на века
Несъмнено развитието на изкуството ни от 1990г. насам съществува в условия на антагонизъм между художниците, работещи в областта на традиционните медии и авторите, опитващи се да използват неконвенционални изразни средства. Никой не се осмелява да изрече тази истина, камо ли да използва такива думи (дълго сме тренирани в търпимост към всичко), но от това тя не става по-малко истина. Омраза има и независимо, че рядко се излива на повърхността, напрежението се носи във въздуха.
Цялата традиция на българското изкуство разчита на академичното образование в имащата силата на единствен монополист в образователното пространство Художествена академия в София (зараждащите се нови специалности в Софийския университет или в Нов български университет все още не са произвели конкурентни специалисти). У нас действа принципът: "Или Академия, или нищо". Дори хората, които ясно знаят, че няма да се занимават с живопис или скулптура, а се привлечени от възможностите на новите медии, продължават да кандидатстват в Академията като единствена възможност да получат все пак някакво художествено образование. В Академията съществува дори още по-голям парадокс - самите преподаватели прикриват личните си предпочитания, за да учат студентите на класическа живопис или стенопис. Конфликтът се заражда още там. Студентите са принудени да рисуват етюди, а мислите им са насочени към времето след Бойс. Дори на еднократно организираните лекции по съвременно изкуство (през 1997г.) в Академията се гледа ревниво, а коато нейните възпитаници участват в изложби на Секция 13, това предизвиква направо злоба у преподавателите им. Въпросът "Защо тогава са влезнали в Академията?" кънти в ушите с нотка на обида и предвещава отмъщение (то често се изразява в "Просто ги оставям да правят каквото си искат"). Нагнетеното напрежение избухва в по-дребни или по-едри конфликти, но най-вече увеличава дистанцията и невъзможността за водене на какъвто и да било диалог.
Разделението продължава в Съюза на българските художници, организация, която съвсем доскоро изцяло диктуваше темпото, принципите и нормите на художествения живот у нас. Макар и вече да няма предишните финансови възможности, тя все още разполага с огромна членска маса, четириетажна изложбена площ, административен апарат, издателство, информационен център, бюлетин, творчески и почивни бази. СБХ беше стожерът, който все пак инакомислещите художници и критици успяха да пробият в преходните години около 1989. Създаденият през 1990г. Клуб на (вечно) младия художник изигра прогресивна роля като стимулатор на новите процеси в организацията на художествения живот и в самата художествена практика. Резултат от огромните усилия, положени тогава за разчупване на стереотипите на мислене и работа, е и днес съществуващата Секция 13, в която членуват изкушените от неконвенционални изкуства или просто хората "с особено мнение" дори по отношение на СБХ.
Въпросът защо продължават да стоят под шапката на СБХ има много отговори - инерция, възможност да се използва базата и др. За съжаление обаче, отдавна е изгаснала надеждата, че в структурата на организацията ще настъпят някакви промени или че поне новите изкуства ще бъдат приемани като равнопоставени. А последното съвсем не е така. И днес се чуват мнения, че нито това е изкуство, нито има място в СБХ. Изложбите на Секция 13 се търпят като необходимо зло, а най-срещаното обяснение за "авангардистите" е, че "който не може да рисува, прави инсталации". При подобна позиция е ясно, че негативното отношение на едните към другите се прихваща от вторите и веднага се превръща в презрение.
Художниците, занимаващи се с традиционните видове изкуство могат да разчитат не само на добрата традиция, но и на една отдавна изградена галерийна и музейна структура, както и на съществуващ пазар на подобни произведения (независимо от неговата стихийност, нерегулираност и т.н.). Те имат своите почитатели и колекционери. Техните колеги, работещи в областта на неконвенционалните форми, могат да разчитат главно на собствения си ентусиазъм, на този на няколко критици и куратори, и частни галеристи. Техните работи не се купуват - нито от частни лица, нито от музеи. Опитите, които напоследък прави Националната художествена галерия да ги приобщи, са недостатъчни. Софийска градска художествена галерия предоставя салоните си за подобни изложби и подкрепя морално тези форми, но няма финансова възможност да прави откупки. Поради обективни причини Музей на съвременното изкуство едва ли ще бъде открит в близките десетилетия. Така културата ни е изправена пред опасността един ден да не може да възстанови реалната картина на художествения живот от края на века.
Няколко частни галерии осмислят усилията на авторите, работещи с нетрадиционни изразни средства. В началото на 90-те години Георги Колев предостави пространството на галерия Леседра за провеждане на такива изложби. Акциите носеха привкуса на ъндърграунд - не само защото помещението беше мазе, но и поради "неприличния" за времето характер на подобни изяви. Съществени са заслугите за подкрепа на тези форми на Раймонда Мудова и нейните галерии Ата-Рай и Център за изкуство Ата. В същата посока се включиха и подпомаганите от Центъра за изкуства Сорос галерии XXL и галерия ТЕД във Варна. Трябва да се спомене, че през последните години важна роля в духовното стимулиране на тези форми изиграха Френския културен институт, както и посланика на Швейцария г-н Руф, който редовно предоставя салоните на собствената си резиденция за изложби.
Неконвенционалното изкуство в България се радва на реклама в медиите, макар че интересът към него е като към нещо "странно и шантаво", което ще придаде "цвят". Сериозни издания за изкуство за съжаление няма. Единствен остава вестник "Култура", в който се публикуват кратки рецензии или големи теоретични текстове. Списание Изкуство/Art in Bulgaria провежда своя политика и не задоволява потребностите от специализирано издание.
Критиката все още се чувства по-силна върху полето на традиционните жанрове, там тя дори понякога изказва и мнение. По отношение на новите форми самата тя е в позицията на самообразоващ се, затова повече обяснява, отколкото дава оценка. Липсата на критерии води до уеднаквяване на постиженията. Другата страна веднага реагира: "Нас ни критикуват, а всички авангардисти са гениални."
Изкуството ни, независимо от своя характер, на този етап зависи изцяло от помощта на чужди фондации: Отворено Общество, Pro Helvetia, KulturKontakt. От страна на Министерството на културата не само че няма никаква помощ, но дори се забелязва и пълна липса на интерес към проблемите на съвременното изкуство. В това отношение всички художници са равноправни. Разбира се, общата нищета, в която се намират, едва ли може да сближи авторите. Ето защо опитът на Георги Колев да провокира диалог по време на пленера в село Лесидрен не успя. Едните не искат да говорят, а другите не искат да слушат. Едните чакат другите да "измрат от само себе си", а другите са се впили в изградения им по социалистическо време фалшив образ, че светът се върти около тях. А иначе и от двете страни може да се чуе една и съща реплика: "Мани ги тия!".
Мария Василева
Свилен Блажев
Ралица Базаитова
Галерии, събития и таланти
ВАРНА отново стана столица на графиката. Международното биенале на графиката срещна любителите на изкуството в салоните на Художествената галерия във Варна с множество качествени графични творби от САЩ, Полша, Япония, както и с експозиция от 53 постера на свтовноизвестният художник Кристо Явашев и съпругата му Жан-Клод, самостоятелни изложби на носителя на Голямата награда от предишното издание на биеналето - Тошио Йожизуми от Япония и на Кристо Кърджилов, носител на I награда. Международното жури присъди Голямата награда на настоящето, IX издание на биеналето на Христо Кърджилов за цикъла му "Лично оръжие".
ГАБРОВО отдавана е град, обявен за столица на хумора. Изкуството трайно се е заселило във "Веселата къща" - Дома на хумора и сатирата. За участие в XIII международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата са пристигнали творби на 500 автори от 50 страни, изпълнили залите на Дома в годината на неговия 25-ти юбилей. Международното жури присъди Голямата награда "Златен Езоп" на Юджи Хирацука от Япония за цветните графики "Измама" и "Чудак", наградата на град Габрово - статуетката "Гаскар" отпътува за Германия при Бодо Насал за цикъла му "Осквернени платна", решени в духа на немския експресионизъм. На фона на впечатляващото отношение към изобразителното изкуство, като гръм от ясно небе прозвуча решението на общинската управа на Габрово за закриване на художествената галерия "Христо Цокев". Идеята да бъде изпратена на склад безценната колекция от произведения на възрожденското ни изкуство - икони и платна на патрона на галерията Христо Цокев, ценна колекция от произведения на съвременното българско изкуство, не може да се оцени по друг начин, освен като нелепа, пагубна за развитието на изкуството.
В ПЛОВДИВ Международният панаир се обърна към изкуството. "Импресия '97" е първата по рода си проява у нас, съпоставима с прочути панаири на изобразителните изкуства, като "Арте Фиера" в Болоня, "Армори шоу" в Ню Йорк и "Арт Колон" в Кьолн. Използуваха се организационните възможности на Международния панаир, като в палати 2,3 и 7 на Панаирното градче бяха разположени щандовете на щандовете на повече от 259 участници - сред тях индивидуални автори, частни и държавни галерии, училища по изкуствата, библиотеки, издателства както и фирми осигуряващи услуги и материали за художници. Повече от 18 галерии участваха с експозиции на автори, с които работят традиционно. Значително място сред тях заемаха престижни пловдивски галерии като "Ромфея", "Люксен", "Дисонанс", "Златната клонка", бургаската "Ка". А столичната галерия "Ценител" участваше не само с експозицията си, а и с новия брой на своето списание за каталожна търговия с произведения на изкуството. Внушително беше индивидуалното участие на повече от 90 художници от всички жанрове, от всички възрасти, от утвърдени автори до тези, които правят първите си стъпки пред широката публика. Това превърна панаирните палати в истински пъстър пазар на изкуството, където художниците показваха и рекламираха творчеството си на ангажираната от тях площ, продаваха творбите си и установяваха контакти с множество ценители на изкуството. Особен интерес имаше към творчеството на Вълчан Петров, Димитър Киров, Ангел Пачаманов, Генчо Карабаджаков. "Импресия '97" е сполучлив старт на една отдавна лелеяна идея за свързване на изкуството и пазара, а чрез това - подкрепа за развитието на съвременното българско изкуство. Очаква се панаирът да стане традиционен, като допълни ореола на Пловдив като значим културен център и достоен участник в инициативата "Културен месец на Европа" през 1999 г.
Съвсем други въпроси и мисли поражда годишната изложба на Центъра за изкуствата "СОРОС", през тази година за първи път проведена извън София. Старият град на Пловдив така стана изложбена площ не само на традиционните Есенни изложби в старинните къщи и техните дворове, но и на изложбата "ARS-EX-NATIO" с кураторки Мария Василева и Яра Бубнова. Авангардната проява не само получи честта да бъде отразена на страниците на едно от най-авторитетните издания в света "Арт ин Америка", но и предизвика множество спорове. Мнозина с основание питаха това ли е българският авангард, а други с усилие се опитваха да намерят вложения в творбите смисъл. А трайното, което остава след изяви от този род са само снимките...
В СОФИЯ след прекъсване от повече от 7 години НАЦИОНАЛНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ отново показа експозиция, представяща съвременната й колекция. В зала 6 на НДК е разгърната колекция на галерията, обхващаща четири десетилетия от развитието на съвременното българско изкуство чрез творбите на повече от 200 художници. Хронологически периодът е от 1960 до настоящата година, а изложбата може да се види и сега. Мащабната експозиция е избрана от фонда на отдела за съвременно изкуство на НХГ. Тя започва с класиците на българската живопис, продължили да творят и да бъдат активни през периода, за да завърши с най-младите, които дават облика на пластичния живот в днешния ден. Зрителят е посрещнат от платната от късния период на творчеството на Златю Бояджиев, в съседство а творбите на Бенчо Обрешков, Васил Бараков, Нено Балкански, Стоян Венев, Илия Петров, Вера Недкова, Мара Цончева и др. Показани са големите имена на българската живопис от 30-те и 40-те години, продължили да творят през 60-те и 70-те фодини, да внасят модерен дух и обновление в изкуството ни. Наред с тях на първия етаж на изложбата са "новите имена" на 60-те години, създатели на новия стил на живописта ни, преодолели явленията на култовските времена. Двигателите на тази своебразна революция и днес са сред първите в нашата култура. В експозицията са показани ранни и много живи творби от Александър Петров, Георги Баев, Найден Петков, Иван Кирков, Владо Гоев. На втория етаж са представени 80-те и 90-те години, един съвсем скорошен период, който може би изисква дистанцията на времето, за да получи своята истинска оценка. Затова може би заслужен интерес предизвикват изложбите, свързани с обновлението от 60-те години, като тези на Мария Столарова и Юли Минчев в изложбената зала "Райко Алексиев". Днешното младо поколение трябва да се среща повече със съврременното българско изкуство от последните 40 години в оригинал, а не само да го показва от страниците на каталозите и книгите за да добие реална представа за процесите в него.
Софийска Градска Художествена Галерия защити името си на важно средище на художествения живот. Новото ръководство на галерията - директорът Филип Зидаров, заедно с изкуствоведката Аделина Филева и арт-маниджъра Олимпия Николова, следва своята амбициозна програма. Активно и оптимално се използуваха двата салона на първия етаж на галерията и втория етаж. Една от най-сполучливите мащабни изложби беше тази на художниците Поптошеви, включваща 180 творби на 6-ма автори от три поколения, една напълно европейска изложба, пример за гражданска живопис от първа величина. Друга мащабна експозиция беше изложбата на художниците арменци в България, включваща творби от преди 100 години до днешни дни, част от които могат да се видят в СГХГ до края на годината. Бяха представени и много млади автори, утвърдени художници и интересни гостуващи и интересни гостуващи изложби като тази на асоциация "Арт-Диалог" с ценна колекция от западноевропейска графика.
През 1997 частните галерии продължаваха да отстояват своето място в българския художествен живот. Авторитетните галерии "Ата-рай", "Арт '36", "Крида арт", "Арена", "Леседра", "Витоша", "Александър", "Ценител", "Макта" и др. поддържаха доброто си име с интересни изложби, умело дозирайки между комерсиално и авангардно творчество. Появиха се и много нови галерии - "Финес", "Акцент", "Тирком", особено се утвърди галерия "Ирида", следваща една амбициозна програма. Най-новата галерия е "Солерс", открита през декември с изложба на Вихрони Попнеделев. Галериите изглежда никнат като гъби, но кои ще имат трайно присъствие в художествения живот е въпрос на време. Галерия "Леседра" продължи през 1997 г. стратегията си да прави мащабни годишни изложби в НДК. През тази година изявите на галерията съвпаднаха със "Салона на изкуствата '97", показаните 6 самостоятелни изложби едновременно бяха едни от най-значимите там.
Арт-дилърът Гееорги Колев оказа значителна подкрепа и на художествената критика, която поначало трудно намира поле за изява в ежедневната преса. На дискусия в НДК беше обявено стартирането на арт-страница, реализирана съвместно от галерия "Леседра" и в-к "Пари". Идеята скоро стана факт и сериозно поле за отразяване на събитията в съвременното изобразителни изкуство у нас. Е началото на 1998 г. галерия "Леседра" продължи реализирането на смели и оригинални идеи - организира и проведе пленер в Дома на кинодейците в Лесидрен, създаде прекрасни условия за творчество на цяла плеяда от именити съвременни творци. А следващото събитие, което очакваме с интерес Седмата Годишна Изложба на "Леседра".
Ралица Базаитова
Росана Александрова
Брус Уайтман
Синя птица кръжи наоколо - може би
Аз се бях подготвил за всичко, когато дойде покана да участвам за толкова време, колкото е необходимо, наред с други критици, между които Галина Лардева, Мария Василева и Ася Григорова в пленера. Той бе организиран от Георги Колев от галерия Леседра при зимни условия, за времето от 17 Януари до 20 Февруари. Но тук атмосферата бе много подходяща - освободена от отрицателни емоции. Насърчени от една "комерсиална" галерия, художниците бяха поканени на двустранна основа - срещу рисунки и скулптури получаваха храна, нощувка и материали (и транспорт при поискване). Всичко изработено остава за изложбата през Май в НДК.
Събитието бе организирано на 3 нива - за тези, които ще стоят през цялото време; за такива, които желаеха да дойдат за по-кратко, да си водят бележки и да работят в ателиетата си, и за онези, които симпатизират на идеята и ще участват в салона през Май.
Аз уважавам свободата на художника да избира място, близко до неговите творби, но и с уважаващата уговорка за бърза реализация. Смисълът на идеята да се смени местоположението е да се издухат паяжините, които замърсяват, като се прилепват към мисълта и душата, освен ако художникът не е напълно обсебен от навика и инертността си. Петър Дочев, художник от висока класа, е родом от Лесидрен и продължава да живее и работи там. Неговото ателие бе отворено за посетители и служеше като допълнителен стимул за споделяне на идеи, една от които бе неговата, че в изкуството няма правила. "Никой няма право да казва кой начин е правилен - едни са новатори, други следват по-приемливи формули". Направени сред позната обстановка? Като отдаваме дължимото на художническия професионализъм, ще бъде интересно да се види какви нововъведения, какви приемливи формули ще излязат от това начинание.
След умелата навигация оттатък Троян от координаторката Олимпия Николова, след кратка благодарствена молитва от Галя Лардева от Пловдивската Градска Галерия, ние пристигнахме в атрактивното село Лесидрен и според предварителната уговорка бяхме настанени в Дома на Кинодейците. Той се издига като замък на хълма, заобиколен с планински гледки от всички страни, сега покрити със сняг. Естественият фон бе тутакси оползотворен от Росана Александрова, с малко помощ от Константин Павлов - те направиха снежна ...девойка. Веднага се разбра, че тук е родното място на Георги Колев. Мястото плени всички и даде стимул за плодотворна работа. Независимо от творческите методи.
Скулпторът Александър Иванов се разходи и намери своето дърво, отряза го, обработи го и продължи да прибавя композиции от 9 рисунки с водни бои. Христо Йотов и Стоил Мирчев, след посещение при местния скулптор Марин Касърски в неговото ателие, толкова се запалиха, че смениха своето амплоа. Благодарение на майсторството на Константин Павлов при изливането, бронзовите резултати ще се присъединят към Майската експозиция. Никога не съм виждал такова движение от стая в стая - просто защото художниците започнаха да се възползват от възможността да канят свои колеги за критика. За един кратък "кино-кадър" къщата се превърна в колония на художниците.
Като споменахме кино - никъде нямаше и следа от него. Коридорите и всички стаи бяха украсени с картини и скулптури на известни български художници, включително и някои от "великаните", които аз започвам да опознавам. Въпреки всичко, все още имам предимството да търся първо качеството, непредубеден от каквото и да било, което може да отплесне ума извън селективното око.
Тук намериха стимул известни и не толкова известни художници. Имаше удивително разнообразие от стилове в една от стаите, в която почти се нанесох. Обаче решиха, че ще се натровя от засъхващите бои, така че се преместих. Затова пък имах възможност да се потопя в разнообразие от картини.
Като обект на въодушевление и вдъхновение, селото напомня Стария Брьогел и поддал се на това, Андрей Даниел включи множество перспективи,като че ли постигнати с телескопичен фокус. Селцето остава в съзнанието, както и многото различни абстракции, една от които бе старата къща, поразила художника Свилен Блажев. Подобно на английския художник "Дики" Дойл, Сули Сеферов представя приказни царства. И накрая един скулптор: Росана Александрова (с малко помощ от един инженер, зает тези дни повече с бронзови отливки на други скулптури) направи една твърде преходна фигура до вратата на "замъка" - снежна девойка.
Процесът на създаването на скулптури винаги е много вълнуващ. Чакам с нетърпение тяхната реализация през Май. И ще запазя спомена за случайното ограничение на плодовития арменец Едмонд Демирджиян: недостигът на налични бои направи по-ярки образите му, от онези, които видях на арменската изложба през ноември в СГХГ. Чудя се дали самият той го осъзна. Видях работи с акрил и акварел на многостранния художник Веско Велев, когото мога да нарека "религиозен художник" в най-широкия смисъл на думата. Едва ли има друго наименование за човек, който строи черква до ателието си в Сопот, материализирайки концепцията си за Върховното Същество - Бог, величествен както и необхватен.
Остава очакването за предстоящото лято, остават и приятните спомени за времето, което никога не е достатъчно. Сутрин художниците се "затваряха", за да работят и така, един ден, в необичаен час, аз се оказах с вдъхновена четка и водни бои в ръка. Заедно с прекрасните меки звуци на птиците извън погледа ми и сладката музика на реката, носеща името на селището, сигурно има още нещо, което е въодушевило децата от местното училище и ги е накарало да дойдат и да се видят с художниците, да разгледат и да задават свободно въпроси. Как си мечтаех за това, когато бях дете!
Брус Уайтман, 1998
Христо Йотов